30 години АКАГА
Красимир Куртев (вокал, бас китара)
Георги Велев (тромпет, вокал)
Иво Казасов (тромпет, вокал)
Красимир Кирилов-Джоджо (тромбон, вокал)
Калин Петров (клавир)
Петър Главанов (китари)
Димитър Митев-Дънди (барабани).
Акага е една от най-обичаните групи в България – вероятно защото с лекота успяват да ни накарат да се усмихнем и да си представим, че винаги може да е "Време за море", защото са групата, с която положението обикновено е "come on, get a funky" и лятото "дебне" отвсякъде ("Нека да е лято", "Късно лято“, "Полудяваме") и защото успяха през годините да запазят приятелството и щастливия поглед към живота и не се промениха (както се пее в „Помниш ли онези дни“) - те ще придадат цвят и „брас“ на Джаз фестивала в Банско, отбелязвайки подобаващо 30 години от създаването си. Музиката, която Акага е създавала през тези 30 години, е смесица от фънк, фюжън-джаз, соул и елементи от етно, хип-хоп и реге.
Първият им концерт (тогава все още са ученици в Националното музикално училище в София) е през 1991, мястото - "Славянска беседа" и всъщност това е "последният концерт на група "Феротон" и първият на "Акага". Така се получава, защото "Феротон" предава щафетата на младите музиканти под формата на апаратура и инструменти. И групата с име на прабългарска богиня, започва да променя българската музикална сцена. Те са първата формация с водеща брас секция у нас. Първоначално са деветима (пълна ритъм секция, четирима – брас и двама перкусионисти) и музиката, която правят е само инструментална. През 1992 издават цели два албума, а година по-късно са поканени от Хачо Бояджиев да станат група за записи на БНТ. Така до 1998 те натрупват богат опит (и музикален, и медиен, и всякакъв) и свирят с всички най-добри български изпълнители. Канят ги на всички джаз фестивали в страната, започват и гастроли зад граница, като само в Русия имат над 100 концерта. След години на странстване, през 2007 решават да се завърнат в България и да правят музиката, която обичат. Тогава за Акага става обичайно да пълнят зала 1 на НДК. Едни от паметните им концерти са на Джаз фестивала в Монтрьо (1998 и 1999); представяли са България и на фестивала Евросоник в Грьонинген. Продължават да свирят на най-престижните джаз форуми у нас. Отдавна вече не са само инструментална група. Изработват едно ново за България атрактивно поведение на сцената. Едни от първите са у нас, които започват да правят концерти-трибюти – на James Brown, Chicago, Ray Charles. Записват активно - албумите им са вече седем. Имат проекти и различни колаборации с кого ли не – от Дичо, Графа, Любо Киров, през Lexus, Mellow Mac, Buzz d’Angelo, до (напоследък) Орлин Горанов и спектаклите в памет на Тодор Колев с Филип Аврамов и Нелко Коларов.