История

За да представим МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ В БАНСКО, избрахме формата на музикална пиеса в този жанр. Затова започваме с

ТЕМАТА

Казват, че за да пламне любов между двама, трябва да имат някои общи черти.Но съществува и друго мнение – любовта идва отведнъж, а после двамата започват да откриват чертите,които ги свързват. И нищо не може да ги спре в това търсене.

Така се срещнаха Банско и Международния джаз фестивал през 1998 година. Оттогава винаги в началото на август музиканти от цял свят идват, за да разкажат нещо за себе си с най-универсалния език. Езика на магическите звуци. За да разберат, че Банско има своята магия и да се влюбят в него завинаги.

Сега, след като е доказано, че тази обич е взаимна, градът-домакин и джазът установяват удивителни сходства помежду си. Легендите отдавна са заселили богове по върховете на величествената планина Пирин над Банско. Вечният стремеж на хората да се слеят с божественото ги притегля натам. Джазът не е ли също едно такова пътуване, в което откриваш божественото у себе си?

Тази аналогия е неизбежна сред могъщата природа наоколо. Никой от гостите и участниците не е подминат от желанието да се наслади докрай на атмосферата, която го обгражда. Много музиканти не крият, че тук у тях се пробужда неочаквана творческа енергия. Ако в Родопите, откъдето тръгват Орфей и Дионисий, те, като различни символи на веселието си противоречат, тук, край Пирин, са в мъдро примирение.

МОСТ

Според създателя и организатора на фестивала д-р Емил Илиев всичко е започнало в началото на 90-те години от хотела на Вангел, разположен в местността Бетоловото, на 14 километра от Банско, нает от него за курортна клиника през лятото. А всъщност всичко започва от грижата му за пациента. Той знае колко необходим е душевният комфорт при едно лечение и се наема да го осигури на хората, поверили здравето си на него. Как? С онова, което е опитал върху себе си още от детските години. С въздействието на музиката.

Започва с концерти. Кани известни джазмени като инструменталистите Людмил Георгиев, Вили Казасян, Пепи Славов-баща, Румен Тосков-Рупето Митко Шанов, Крум Калъчев и др., както и певците Камелия Тодорова и Васил Петров и организира вечер на суинга, а на следващият ден по обяд - дикси джаз барбекю. Не пренебрегва и останалите вкусове. За любителите на класиката кани пианиста Йовчо Крушев, който посвещава вечери на Шопен, Рахманинов, Чайковски, Моцарт и др.. Гостуват и оперни и оперетни артисти. Запознава пациентите си от чужбина с местния фолклор – мъжкото двугласно пеене на банскалии пренася слушателя в други измерения. Посещават заедно манастири, църкви, исторически забележителности и др.

Д-р Илиев е дерматолог и специалист по акупунктура. Ефектът от неговата терапия, съчетана с тези културни събития е очаквано добър. Това предизвиква интерес извън кръга на неговите пациенти. Тогава му идва идеята тези откъслечни музикални събития да прераснат в голям джаз фестивал. Срещат се с кмета на Банско и първите му думи били:”Вместо да го правя за сто души...” Така д-р Илиев убеждава тогавашния кмет на Банско, че в градчето може да се създаде международен джаз фестивал. Поне за седмица. Джаз в Банско? По времето, в което се работи усилено на полето? На пръв поглед изглежда невъзможно. Тогава.
Днес слушаме тази история с усмивка.

Банско промени облика си през последните десетилетия - хотели, писти, нескончаеми строежи. Със сигурност джаз-фестивалът е една от причините да се разшири основният поминък на банскалии. Според последните статистики огромен процент от населението на града е ангажирано в туризма и съпътстващите го дейности. А именно в дните на фестивала, към Банско се отправят хиляди меломани от различни точки на света.

ХОРУС

„Отначало местните хора се сепнаха от предложението ми” – споделя до-р Илиев. Да си спомним, че тогава градът още не се беше разраснал, а времената бяха много трудни за икономиката му. Въпреки своята предприемчивост, банскалии трудно са могли да си представят подобно начинание по онова време. Освен това джазът минава за трудно разбираема музика, въпреки , че вече всяка година, площадът в Банско опровергава това.

Но жителите на града са известни и със своята отзивчивост. Още за първия фестивал през 1998 година Горското стопанство подарява дървен материал, за да се построи сцената, приятели на кмета и на доктора я покриват.Много от чуждестранните участници са пленени от пионерския дух на организаторите. Когато известният буги пианист Аксел Цвингенбергер вижда как двайсет войничета товарят нов роял „Блютнер” от читалището в Разлог,за да го закарат до Банско, се просълзява.Трогва го тази загриженост за доброто представяне. Още на следващата година е поканен представител на фестивала в Монтрьо, един от големите джаз форуми в Европа.От него организаторите черпят полезен опит.

Интимната атмосфера на уличките, живата музика от заведенията, чудесни местни кулинарни специалитети привличат все повече чужди музиканти, склонни и срещу по-скромни хонорари да участват. Между тях е големият сакснофонист Скот Хамилтън. Познатият на всички Мънго Джери е влюбен в града и готов винаги да дойде пак. Друг музикант – братът на Нат Кинг Кол, Фреди, така е въодушевен, че скача да танцува върху масата в една от известните Бански механи. А е „само” на 76 години...

„В момента правя фестивала със съвсем скромни средства – доверява д-р Илиев, в тон с общонационалния стремеж да минем „тънко”.

От 2002 година генерален спонсор на фестивала е Първа инвестиционна банка. От 2008 година и Общината на Банско започва да подпомага финансово фестивала, като постепенно се превърна в негов основен спонсор.

ТЕМА

Всяко начинание доказва своята жизненост с поглед напред. Така и джазфестивалът в Банско вече прави своите заявки за бъдещи прояви. За да установи, че фестивалната сцена става малка за мащабите на това събитие. Нужен е закрит многофункционален театър, който да отговаря на цялостното развитие на града през последните години. Нужна е отделна сцена и за младите музикални таланти.

Вече всички са единодушни,че фестивалът се е утвърдил наред с качествена музика и чрез приятелствата, които създава. Струпването на хора не отнема неговата интимност. А това е един от основните белези на джаза. В тази музика индивидът открива себе си чрез общуването. Нещо, което протича и на сцената и сред публиката.

При това съзвучие джазфестивалът в Банско продължава своите търсения и своите открития.